Афганистански ли ще е сценарият, ако САЩ нахлуят в Иран?

Иран отказа по-нататъшни преговори със САЩ за "ядрената сделка" и от 15 май спря да изпълнява някои свои ангажименти по нея. Ситуацията в Персийския залив се нажежава. Войските на САЩ в Ирак и Сирия чакат да ги нападнат шиитски опълченци. Великият аятолах Али Хаменей коментира шансовете за военно противопоставяне между Техеран и Вашингтон. Позицията му не съвпада с тази на висшите военни в Ислямската република. Американският печат информира, че Пентагонът смята да накаже Иран и да изпрати в Близкия изток 120-хилядна войска, но президентът на САЩ отрича. Експерти също анализират възможността Америка да нахлуе в Иран и стигат до нееднозначни изводи, пише Александър Шарковски, "Независимая газета".

Техеран отказа да спазва предписаните от "ядрената сделка" лимити за обогатяване на уран и производство на тежка вода, но все пак отпусна на Европа още 60 дни за разработка на приемливи условия, засягащи иранската външноикономическа дейност. Ръководството на Иран няма намерение да сключва нови споразумения с Америка за ядрената си програма. Подложен на политически натиск от Вашингтон - дори след като Пети флот на ВМС на САЩ бе подсилен с допълнителни кораби (включително самолетоносача клас Нимиц "Ейбрахам Линкълн", влязъл вече в Оманския залив), а близкоизточното Централно командване на въоръжените сили на САЩ (СЕНТКОМ) получи допълнителни стратегически бомбардировачи, Техеран все още отговаря само с политически изявления.

Иран бил готов да нанесе на САЩ "удар по главата"

Хаменей например обясни позицията си така: "Категоричен избор на иранската нация е съпротива срещу САЩ. В това противоборство САЩ ще се наложи да отстъпят. Противопоставянето не е военно, основания за война няма". И напротив, откровенията на мнозина американски политици сочат, че САЩ са готови за военни мерки. Според американския сенатор републиканец Том Котън, за да спечелят войната, Щатите ще трябва да нанесат по Иран "два удара: първи удар и последен удар". Трудно е впрочем да разбереш оттук представата му за "удар", но смисълът на тази риторика е ясен.

Преди това министърът на отбраната на САЩ Патрик Шанахан внесе в обновения военен план на ведомството поправка, според която САЩ трябва да изпратят в Близкия изток 120-хилядна войскова групировка, за да я използват, ако Иран продължи да разработва ядрени оръжия или атакува американски военни. Новината незабавно бе публикувана във в. "Ню Йорк таймс". За да сме справедливи, ще отбележим, че президентът на САЩ Доналд Тръмп също тъй стремително отвърна: "Дали бих го направил сега? Не, разбира се. Ако бяхме го направили, щяхме да пратим страшно по-голям брой военни". Нещо повече, американският лидер изтъкна, че "не е планирал такова нещо и се надява, че няма да го планира".

В Европа смятат, че всеки случаен въоръжен сблъсък или провокация може да предизвика война. "Много ни тревожи рискът евентуален конфликт да започне случайно, с ескалация, която всъщност е била непреднамерена и от двете страни, но приключва с конфликт", заяви външният министър на Великобритания Джереми Хънт. Като основен риск в този смисъл Хънт посочи всяка конфронтация между САЩ и Иран.

И наистина, Техеран вече бе обвинен като организатор на диверсионни атаки срещу четири петролни танкера (собственост на Саудитска Арабия, ОАЕ и Норвегия) и срещу тръбопровод на саудитска земя. Иран отрича да е замесен в станалото, но заплашва да затвори Ормузкия проток при невъзможност да продава своя петрол на световния пазар. Използването на терминалите в пристанище Фуджайра обезсилва тази заплаха на Техеран. Сякаш напук инцидентите с танкерите станаха точно там. Освен всичко друго, САЩ поставиха войските си в Ирак и Сирия в максимална готовност за военен отговор срещу евентуални атаки на ирански военни или шиитски милиции (контролирани от Техеран).

Командването на иранските въоръжени сили смята за твърде вероятно САЩ да започнат открита агресия срещу Ислямската република. Според военни анализатори Вашингтон и Израел са в състояние да смажат ракетните войски, ВВС, военния флот и системата за ПВО и ПРО на Иран, а после с ракетно-бомбени удари да унищожат голяма част от иранските ядрени предприятия и редица най-важни отбранителни обекти. Но американците едва ли ще предприемат сухопътна операция заради неудобния ирански театър на военни действия.

Иранците правят уговорка, че САЩ засега не се готвят да развият такъв сценарий. Докато например пребазирането на сили и средства за войната срещу Ирак през 2003 г. трая над четири месеца. С оглед на тази операция САЩ събраха в региона шест самолетоносача и близо 875 бойни самолета. А сухопътната групировка за инвазия наброяваше към 280 000 души, около 500 танка, над 1200 бойни бронирани машини, близо 900 оръдия, ракетни системи за залпов огън и миномети, повече от 900 хеликоптера и около 200 зенитни ракетни комплекса. И трябва да напомним, че бойните действия в Ирак се водеха на равен терен, а голяма част от площта на Иран са планински масиви. При това 60 на сто от тогавашното население на Ирак симпатизираха на интервентите.

Впрочем да не забравяме, че в Иран има силна опозиция, както пролича от масовите народни вълнения през 2018 г. Освен това израелските тайни служби се изхитрят да получават снимки на отбранителните предприятия в Иран, каквито може да се направят единствено в самите обекти. Това показва, че днешните ирански власти имат множество вътрешни врагове, на които могат да разчитат интервентите.

Нещо повече, иранската армия не е натрупала опит в битки с въоръжени сили от западен тип. Последният й сблъсък с такива войски датира от август-септември (25 август - 15 септември) 1941 г., когато съветски и британски военни окупират страната за няма и месец.

Някои експерти предполагат, че ако САЩ и съюзниците им нахлуят в Иран, бойните действия ще се развият най-вероятно според афганистанския сценарий.

/БТА/